'по върховете'

2011-08-23T11:11:00.001-07:00

67

колкото да се пречупвам към отвъдното
през обеднелите до тайнственост
полупустини
с полуистините като зъзнещи цветя
дори безхитростната плът да е предел
за съответствието
в ювенилната сенилност на предразположение
и прекъсната последователност
като вдишването –
безпокойствие с дълбок и гладък ритъм
на виновност

2011-07-04T12:21:00.000-07:00

66

с ритуалите се разпростирам
през височини и синклинали
тайнственост
която бих прежалил колкото да е отминало
и
остойностено безразличието –
затвърдена постижимост
като пепел от сърцето на аскеза
агония
затлачвана от непосилната отдаденост
изострена в удобни правила и норми
за да е преодолимото
съобразен наглед
изява на пропадането в безотказност
подпухнала от деликатност
непринуденост
от съвършенството на мнимо равновесие

2011-01-19T10:25:00.000-08:00

65

на Екатерина

а формата на времето е
с аромат на вкусове
надвесени над подстъпите си илюзии
пристъпи на необвързаност
преди да съизмерят или
изместят неопределеното до равновесие
със земетръсите от омерзителност
ах шествието се самопредхожда
самосъдържа се до похотливост
самоподхранвана обсебеност на волята
или инстинктите за продължаване
до суета на мисленето по течението на ръждивост
с непромислени наклонности
колкото и паразитните проблясъци да са
багрила за предразсъдъци
от продължаването на гнева или
отражения в нагона
или инстинкти
като белезите на небрежност
(каква набожност като неизбежност)
отболявани желания
ако и да съхнат по лицето на обезличения
колкото преглъщана парализа на шемета или
неизличимостта на нищия или
противостоящия на ненамесата
в разрухата

до своеобразието на заглъхване
остойностило празнотата посред модусите
на протяжност
с мисълта че боледуването е бълнуване
подражание опразнено от празнота
и заплененост от пораждането
със студенина на калибриращо присъствие
до разширяване
което включва склонността като остойностеност
докъдето е мислимо суетенето

2010-12-02T13:15:00.001-08:00

63

с облик на осуетеност

заслужава ли си битието като източник
пред поставяне в очакване но
без да сочи
(правилото е изправено и изравнено)

прашен облак
колкото да е далеч първоначалната посока

заоблена от граници
в ръждивите оттенъци на надпревара
с имплозиите на начало
от пропусната възможност

зареяни всред изтощителна повърхност

взряна неподвижност
разпределя безразличие по фразите
по скалата на калибриране
квантува близостта до магнитуд на сриването
на серии необратимост
според сингулярността
до следващата стъпка

разтерзани по разломите край епицентъра
преди да изберем присъствието

64

като отговорност

в структури на контролирана уседналост
от есента на еклектичност
с осредненост на посоките

докогато заздравеят

2010-10-26T12:20:00.000-07:00

61

преподреждан от нагона

нагледите са като сухожилия
и
криволичат по зависимости или
премълчаване
с оголените зъби
на амбиция
позволило си да ме очаква

но с очи за разликите

и овал на продължаван
крещя под тежестта на умиляването

62

изрязван върху загуби

като повторяема стаяваност
която боледува
с промеждутъци от изличаване
докогато обедняваш
с облагородяващата осъзнатост на постигането
възможност
от равнището на поносимост
колкото да не съперничиш

2010-09-19T12:47:00.000-07:00

60

югозападът обгръща пренебрежението ми

вечерта е предизвикана (трудно е да неизбираш
с другите)
и
без лице
студът гримасничи доколкото ме помни
песъчливо-неизбежен
с предназначението на фиктивен –
червеникавата пръст –
достойното жизнеутвърждаващо
понякога
втечнен до сънища или синопсис на червеното
пред подравнената харизматичност
на доколкото

‘отговорната сама за себе си абсурдност’

в кръгове където бих
ако ме натякваше посоката
и дали е все едно за кожата ми
бавно и макар тревожно
да се откроява на пасажи изживяната претенция
(атмосфера на достатъчното ли)

не и споделеност
колкото да ме разказва суетата
преди да е захапала опашката си

2010-09-11T03:18:00.000-07:00

57

колкото неназовимост

само по случайност от света на същностите
както и да е предразположен
предопределен
от територии на предразсъдък
прорасъл от измислици за продължаване
нарочен за самопредписала се мисия
вразумен до омерзение от изгладняла слепота
и тирания на тегобите
все сталактони с апетит на жертви
колкото изтриването придобива публичност и
задоволената привидност от зародиша
на формата е
с метафизическа вглъбеност и
обвързаности

58

о множествеността на изгледа

понеже е до произход

към репликата със съмнителна
двусмисленост
през очарованието на грижовност
с оттенъци в своеобразието
бил склонен до измита облачност

ставаме ли по-самотни преди тръгване

успешно спускане
през парадигмата на ставане
с гърчовете на рептилия

59

добротата на чудовищност

с недосегаемата преходност
на непозната мелодичност
разпокъсва подтика и
пречистена от съвести
с благосклонността на доказателство
се разпростира

с благодатността на справедливост
която може да изглежда
(едва ли ще е драматично) но
не толкова че да погуби милостта
отредила вероятното възможно
надигнала се за пришествие
от далечините на бленувана
необозримост

с приласкани от ликуването чувства
притичващи на вопли
през трудна за избягване врата

2010-08-10T04:37:00.000-07:00

54

Pre-Raphaelites
(изклююючително валежно)

дебаркирал с децибелите
на дебатиране
или отлъчен без да съм замислен
с признаци на спретнатост
в клаустофобичността на степенуването
от каквото и да е наддаване
все още гавра
като надценяване
с по за няколкото дни снизхождане
допринесен в пристрастяването
и прозирен като
пизрачен до бездиханност хоризонт
с бедстващи под ветровете низини и
само еродиралото плато
е прохладно
без въжделения и оправдаване

55

щом пропуските са подробности от описанието
желанието преоткрива заравненостите
премислени с преситеност и концентрация
разместени от стимули и продължителност
(всякакви евфуистичен) като преплувано количество
докато се приемам преднамерено и очертавам
в предразсъдъците на каква да е самотност
с реалността на червенеещ мрак
изпонадрасканата сдържаност прегъва нищетата
до моралността на безсъмнено и
едва ли ще е пристъпът на обновление което мами
с бивалентната чувствителност на мимолетно
по изострената длан на неизбежното
и съдържателност
преглъщана от времето колкото да съм примамка

56

неосъзнатата ти независимост е толкова че не блаженстваш
и с усещането за типическо не мислиш че не знаеш
потресно до състояние на атрибут и наболели
очевидностите са предимство
повече от задлъжнялостта във всеки изгрев
от безлюдното крайбрежие на място
до височина на гледката
с качване и спускането е приятелски настроен
с ръбове и сипеи

пренаситена системност на предателството оттогава
(на протяжностите оттогава)

2010-06-15T07:51:00.001-07:00

53

ппоради началото

прогнозата за споделеност е
самотно впечатление –
мотив за съотнасяне
с твърде много пропуски
(с хрущялни храбрости по хребетите
и шоколадов тен)
нагънат от неточност
предстоящ
разполовяващ и
влюбен в подредена делничност –
поредна дeликатност като
вцепенена география
без да застраши но
неуточнен урок
клиширан до завиждане и
оформян в навици от повторения
със застаряване на значенето

2010-06-03T12:07:00.000-07:00

52

основателностите ме приближават

и злокобен
под четинести била
други са хормоните
и всякое въздействие ме обявява но

не проговарям

сподобен с условия на стръмен
като предразположение
с подсказан план и снизхождение
се приближавам
опосредственостите ме разчленяват
на находища
отказите са оголени до избавление и
отдалечеността прехвърля резултати
приносът му е в усилието
да повтарям предразположения
и навици
като подменено протежение
предсказуем колкото срещуположен
загърнат в притежанието си
(фалшът е непредизвикан)и
с влажността на волята и тежестта
на топлината
осезавам ‘всичко’ като пустота
която може да превърне в нещо
въжделенията си

2010-05-28T11:54:00.000-07:00

51

като прегъвана тенденция

в която се заплитам
с неморалната ритмичност на съвети без осмисляне –
узурпирано пространство
с допълнителен критерий от съмнения
в обстановката на подценена гордост
колкото годините с покруси и
си струва да спестиш от хладнокръвие
в единственото време
отстояващ състоянието си с несигурност или
споделена несъмненост
на фона на жълтеещи треви когато
най-малкото зависи и
през почернелите от шум кошмари
не можеш да погледнеш на възторга с реципрочност

2010-04-14T20:18:00.000-07:00

50

На В.К. ;)

обосновавам се върху последствията
и
сякаш непрекъснатото
диша във врата на бездушието ми
и едва по-снизходително
припълзява сред предчувствия за отчетливост
и загриженост
за съ-ответност
и кадифената случайност още лъщи по навиците
с износеност
която препречва кафявото на ивиците
преди да си тръгне
без възраст и ръце
с извити ъгли (постепенното е несъмнено онова)
за да е вярно
без лице
със сумрак в косите и усмивка
неопределено зад нещата

2010-04-08T10:28:00.000-07:00

49

цветовете на скръбта?!

придошли са върховете на пурпура
безпрекословно
безспорното е основателност и
обуславя очевидности – биометрия но
при взаимодействието
проблем е унижаването
и завихреностите са с аромат на листопад
разтегнат по преразхода на аргументи
и въпросите
горчат от тъмно
преди да се представят на нещата
като вина
слизам като сянка
тъмна е звездата ми
(ах тъмното горчи) и причинявам
дълбочини по улеите –
надежда за сега и съществуването като
може би
и нищо друго
‘но като врата която скърца’ и се противи
колкото от настоящето

2010-04-04T03:50:00.000-07:00

47

по ръба от обходимости
не мисля че се наслаждавам

48

в зазоряването

не(ооо)съществен назрявам като сън
да съм научил
да не мисля недостатъците
(‘добродетелни са знаещите’
ха)
защо ли да се кипря в прекипяла гузност
стоя но не оставам
тенекиено естествен –
глупостта на прикования е еретична
(естетична? – нее)
и правдивото е едностранчиво
красноречиво е прихванало количество
и се утаява
с температурата на очевидно –
прекъснатата непосредственост
на отношението
за да се види парадоксът като качество

2010-04-02T11:06:00.000-07:00

46

не са проблясъците транквиланти
за музиките от залитане по откровена
сексуалност
недоразплетена но похабена
прилепнала
изпепеляващата
фантом за друг и думите заглъхват но
страхът да се изправям Е
с непоследователна ерархия
(не искам да ме виждат)
в подбуждането на тоталност
каквото се сплотява когато ме налага
твърде лош като разсеян
след като е опитът –
поникнал дъжд по изпреварена зависимост –
добрият винаги да иска
проникновен и малко едностранчив
в последвалото застудяване – тактилността
но
ако съхраня изтичането като трансцендиране
разумното ще е красиво

2010-03-18T09:19:00.000-07:00

45

жалостивостта да се присегнеш

колкото се преповтарям

по-лошото е че
колкото дължиш ще е познато
като да лежиш и слушаш гравитацията
с граници по нищото

дължините на вълните им ме преподреждат
и се разпознавам в ставането

в луменозни пещери отекват
равните на себе си
пространство-времето се свива
до телесен цвят
движението – всичко онова е съществуване
и утвърждаване
до акциденцията чернота
и като всяко друго се чуждее –
в съотнесеност за предпочитане

дифракцията на излишък
като отчуждаване
в стремежа да се върнеш
преди да си се случил

2010-03-16T12:38:00.002-07:00

41

праг на моноплазмата

едва ли някога ще искат но
да сме
флуидите на силен и привлечен
до прибавяне
опъва тъмните си струни дарбата
колкото да са грапавини
да ти служат че внимаваш
разтворен в съзерцаването или
податлив и ронлив и разтрошен на пожелания
да устоява
проядената разширяваща се ситуация -
легло на извор
когато съм извън

2010-03-16T12:38:00.001-07:00

43

равнозначността

доколкото съм недостатъчност за всяко
спускане
и всяко помрачняване –
погледнато отвън е като всяко друго

лежа и слушам тъмнината

мъртвите гнезда по костите ми са
трошливи сълзи на приличното непостижимо
ручеи
поток от сенки
и викът на корените ме застига
с хромозомите на първозначност
минутите не ме засищат –
поклащащи се ветрове
като гъвкава трева промушват часовете

от векове

със зловоние на престарели светлини
и смелостта на
водно огледало от затишие

44

предположена съвкупност

доколкото да търся или
да ‘говоря’
да се припокривам
с най-малкото
или
познатото от ‘ще ти липсвам’
с мисълта за всяка
неподозирана занемареност –
умопостижима сфера
ликуващ в кълбовидността си
на премислен

2010-03-10T10:16:00.001-08:00

42

като извикване на навик
с досадна ивица от атмосферата му
се увивам
по сугестивното въздействие
еднопосочно
като отчуждена траектория
без дори и временно
‘отдръпване вместо отваряне’
или отравяне
с еднобразието на кошмари -
терапевтични констелации и
взаимни отношения за връщане
колкото да е различно
и чиста практика - освобождаването

обрати от очакване

и ексцентричността на сингулярност
(като гола сигурност))
на контролирано обезличаване
не на означаване или
други думи
отвратени от излизането или
с безграничност

2010-03-05T12:37:00.000-08:00

40

изясняването на себичност

колкото е избуяване
загрубялата непоследователност
(избуялата ортодоксална недостатъчност)
примамливи до непремерено звучене
с мълчивото на притежаван

и в непремереното монокрапен
непонятно задължаващ -
непритежавано съзвучие
разграфявано на степени
разположено по продължително-то ‘след’
непривикнало с йерархия
най-топлото от помрачителност за памет
нужно
доколкото е лапсус
в последствията на свободен или
с кататоничността от перифеията на отлъчен
е убедителност за начин

и колкото е обичайно
или навсякъде
като високосно от обичане -
обезличено състояние

(не си на път) – като слана през лятото
полепвам по ръба на жегата
раздалечавам се на степени
по самостойностите на градация

(повърхността на някога не намалява
щом нещата се износват)

да бъдем от това
частица безпорядък или
прилагателното на трептя

ах мускулните ми влакна

колкото до продължаването – може да звучи но
кой ще преценява реалностите по секунди
през мълчаливите вълни
с височини за нормата
в обслужването на инстинкти
от основанията без коса и собственичествост
в аспекти на готов ли съм

2010-02-18T17:17:00.000-08:00

36

„ ‘индетерминираност’ - : многозначност, разрив,
ерес, плурализъм, произволност, бунт, извращение,
деформация: развалата: унищожение, деконструкция,
разсейване, изместване, разпадане, неопределеност,
демистификация, разобличаване, незаконност и
термини свързани с реторика на иронията, разрива,
мълчанието и огромното желание за разрушение –
политика, мисъл и еротичното тяло на душата”
? И. Х.?

37

с перманента инфантилност

колкото заченатата като подозрение
идентификация
и информираност
за да е проблемът завладявaщ вкус
да уталожва формата
каквато заплененост и да си
с отвърнатото отзвучаване на съчетаност
за да преминеш
или да приемеш
и преди това но
многозначността дали е разрив
като да отчиташ умножаване
с драстично намаляване на протоплазмата
(все тъмни клетки)
и здравословност на мъртвец

пре-преразказвана истерия
отново и отново
за да фотосинтезираш
до предишното на елегантност

дали и колкото

епифитът –
музиката се ‘полюшва’ над предимството –
тъмен континент
като отливката на глас
еритематозусът – възпалителят на интуиции –
целомъдрена гротескна готика са виелиците по лицето му
положен под прегънати усилия –
формулирано духовно предпоставяне –
разбираемо влечение на нуждите –
тълкуването на пластичност
всичко-то е свръх за високосното
в частично декадентски план
отвъд на досегашните и после
с палисадата от неприязненост
отново и
в припламващите мечове на ирисите
е докосване на разсъблечена усмивка

38

Volenti non fit iniuria.

39

по всякакви населени места опитва
по-добрият
и мъхнатата му слабост е по границите отпреди
градацията
пораждащи звездите на пасажи
в плетеницата на лабиринт от пропиляна будност
(като че ли много скоро навиците ще измрат)
в общността на линии и траектории
простото да е 'защо' от тежестта на саркофаг

състезаване на истинското

по-голям залог за угнетеност но
не съвсем
с по-малка изключителност
и никакъв успех
с дестабилизиране и епистаксис
почти навсякъде невероятното е мълчаливо и
по-доброто на любимо
ожесточило се до степен от депресия но виртуална
на това да не разчиташ на единственото
за да си останеш
обходимо себепотвърждаване
докогато се окажеш измерение

дали си струва

колкото и странно – зазвучава мотивация за есен
колкото да е открит конфликтът
на почтителност със символи и храброст
и на приближаване
изключителни за многото да са наситено нормални
за вниманието изчаквателно безумни но
с успоредености е поклатим пречистеният до посредственост
красноречив и неконтактен
като изпълнена мечта на повлияването

2010-01-12T17:28:00.000-08:00

30

който се дължи –
моралният релативизъм на случайности
и съвпадения

31

фреското се накренява (не) издялан труп дърво
за лицемерната небрежност –
да се преструвам или хленча
неприязненост си е но
(би могъл да го припишеш
на геронтОдетинското ми о-глупяване
в сянката на собствения си морал)
да
по склона съм разлял душата си –
една ледунка се вкопава в стръмното
е храмът
прокрадвам се и
образите ми (хрущят под пръстите Му)
разкъсвани от заскрежени дати
разсъбличат изгубеното си достойнство
и тръгват по надолнището с достоверност
полувъздишаща полупечал
овеществени без присъствие
без граници се приповдигат в утрото
на лицемерие неискреност набожност

32

разстилат ръбовете си в зелено и
простоянството за правилно

(хелиотропен хелофит)

33

полуоборотът на проскърцващо доверие
неосъзнато чувство всред вибриращи представи
надвиснали от отражения
нагънати по вертикалата
по ствола на шлифован хематом
на преливаща от цветове безумност
на замръзнало до жълто отегчение
от четвъртитите етажи на далечини
пропаднали макар и странно и доброжелателно
в изцедена от мечтание уравновесеност
преначертана от печал по намерението

34

един единствен
от обясненията на началото
метафора защото е това от краткотрайността
(може и определено)
резистентност на подслушано желание
и действие и
споразумяване и
ре-анимиране
латентен вариант – разместване в неща от тъмната страна
и корелациите на това-каквото
по наименоването на подмяната
колкото да се множиш и удължават
да се събираш и отказват или пак да бъдат
или да те спрат
(какъв е подвигът) без да имаш намерения
и безпардонноста на липсата
е свиване по структурата на бездомност
колкото да се смениш и
да заблуждаваш с прозрачността на всеки вкус и

сърцераздирателната цялост се отдръпва докъдето стъпва сушата
потъва в размисъл
в пъргавината си да я откъсваш търсеща понякога

всяко ставане е пясък между дланите и
неумолимостта на втренчен
в зооморфността си хелофит
с всичката си хелиотаксичност
с косми и хрущяли заблуден от мисли по това
че заслужавам колкото да мога
в убедеността си да очаквам на каквото се надявам

вървях ли по пътеките Му
неуспявах но
червенее черепът ми или homo или humus rangy
и законът за зависимия произход
и някой който да принадлежи на сънищата си и на нещата
и да се разплаче с леността
както всеки път отлитащото е вързоп – един разтягащ ад
с позлатена от погалването козина

35

ах къдриците му? са
съпоставяне на крясъци
доколкото да са

(отпивам мрак от мислите Му)

2009-12-11T19:30:00.001-08:00

29

разтопени до седефена дрезгавина дълбочини и
тишина от разнебитено разбиране се удрят
в приглушена безкритичност
(о-значена безграничност може би) и
свобода от собственост върху посоките
модулирала последователности от подножието
на разместени сегменти
на атрофирала в най-фината разсеяност докосване
с изящни маниери на мутациите си са
хромозоми на безкрая – откъснати в процеса на разместване
блуден грешен странстващ рицар с колоните от
обстоятелства пълзят
по обсидиановите скули на симетрията
като животно твар създание по стените от симетрия
разкайвам се за греховете си
капитализирана до скъсване е реалната цена на изхода
на несигурност и на успешност
ето

2009-11-30T12:40:00.001-08:00

28

изпепелели и поръсени с любов за вас ненакърнени и
само плът ли се провижда

почернял от морфологии статутът ми е процеп за очите
(струят от паралелности)
под прегънато надве усилие изливат популярност

пръстите му са в хрилете ми

дрезгавината на усмивката му е клише за сложилите се неведомо извивки
по раздалечените ми върхове и втренчването
на заобленост и живописна съизмерност
съвместимост на безмълвието
и височините – високите места привикнали с енергиите Му

отколкото Е някога и неведнаж (е простосмъртен и безмълвен)

колкото да се втвърдява формата
под тъничката кост забравил
освен реда в нещата когато нищо не е друго или

плахо и свенливо

обезлистената ми душа (обезлесена всъщност)
се обяснява с началата
(позволявам си да прелъстявам инстинкти или въжделения)
временна самоизмама и вредно умствено развитие
(хапещият звук е априори)
с присъщата припряност на лакомо твърдение – хелеофитът –
моравият му език е мокър (колко ли са смешни и претенциозните за всяка самостойност или ценност)

какво ли означва възприятията да са
колкото и произходът да е рана или
леко отвращение от прекомерното

под кожата си имам друга кожа и колебливото присъствие
е помътнен отблясък на осъществяване размиван потъмняван

зеленее с чернотата си изстиващата подреденост –
лишената от честолюбие несъстоятелност – изтръгната като случайност но изоставена физически припряна безтегловна безкритична безграничност

потръпва честотата колкото да не допуска че обясняването ще си отмъщава
но от дарена кръв изстива ли субстрат
ставането (ха) от другата страна – частност на началото –
наличието с отбелязване на полюсите
почервенява ли кръвта ми
след поредица нефункциониращи дефекти
пълноценността на нищото не означава
както друга степен – локвите от почерняла кръв или
лещата на ‘пак’ акцента защото да си длъжен

молекула на духа?

как да си повярвам
средствата
и опити на въображение и вяра и убеждението че
безкрайността е късогледа и подрязва върховете ми
преиначени –
каквото Е заобиколено със спокойна от безсилието си протяжност

колкото

2009-11-13T20:41:00.000-08:00

26

епифании
(In the evening all main characters gather …)

а смехът Му ме последва

за какво ли се замисли умопомрачителен
болестотворни руни-те – пихтиести мехури
сбръчкани по черепа ми затъмняват светлината и
осакатеното благоприличие боде с пищяли по пътеката
на слабоумието
(ако да е странно хрумване)
по подкожието на вибрации (ах облаците на подножието)
полепнал по дъгата с лакомията на тънките криле и

с влажността на волята затоплена от тежестта
на осезаемата пустота и всичко
което може да превърне в нещо въжделенията си

(повърхността на същноста повърхностна ли Е)

‘свети преоблаженият терезий’ – мускусен воден плъх
от заомфалена протяжност
с равни бели зъби
(набрани колкото да подчинят онази дума)
наподобявана НЕ представяна
с барокови метафорични строфи
настръхнали от суша – безформени духовни същности
(идеите на ръсел)
да
фермата – овеществената идея
с изпъкналите по стените му глави
дверите му са избрани грешки
кафяви от пресечни разположени последователно
за всяко-е-посочване по двете му страни
и
ако означаваш неопределеностите за места
зализан но и променлив до умерен – изправената фигура
(крача срещу себе си)
приближавам се до цветовете и ввероятностите Му
хидроелиптичен за очакването по оста
с всичките си членове полепвам въздуха като
непреодолимост
will there be way out

безформена духовността ми занемява
какъвто е видът на хубавото
сингулярен
като зашеметителна повърхност

свободен празен пуст или
тъп и глупав куриоз
интересен колкото художествен предмет
непостоянен неуловим променлив и изменчив и изветрящ
скут пола и лоно или слабо питие
плискане и плисък или писъкът
ако лицемерно можеш да изгубиш всяка мяра
значи нямаш повече какво
нито колкото за никога
ако си приемен ако съблазняваш
или векторът те влачи в посоката на този който иска да я следва
(където да го водя – la causa e santa – пфу, че гадост – pfuiteufel!)

остро и далечно като совата на мъдростта

ипостас на ... греховноста
ЛИМФАТИЧНА прегладняла пренагледна перпендикулярност
клокочи и навежда възгледа ми
не
искам да изглеждам – пулсирам по извивките на
бъбрековидната си галактичност
ръбесто проскърцвам по артериите Му ( преграквам от припомняне)
а сянката ми крачи срещу себе си – изветряла фуга:
kордолио – absit nomen (о-о-о, o. a.)))
андрофаг и андроцей и ... aneurysma
мистификацията на ‘или – или’ като костната некроза
(ах фосфорът) – алогичност на логичността на красотата
съвкупността от тичинките на

не не е в разумни граници

абсурден план

напротив всичко си е там
в самия първи диаметър
същността е неначената и наднича заедно с титаните
както и да ... и да евтинееш
винаги наречен ( заслужаваш си да помни)
колкото и здарвословен
удавен от пороища от помощта
хитруващи за ролята на жребия – препълнена с телесност безметежност
слелите се genium и genius – амбивалентен двойствен хюбрис
присъединили естеството си
но изцелението
дали ще е запазване от разпиляване на цялостта и чувствата
‘без каквото и да е било помръкване – помахване с криле’
като реене из динамичниие потоци – истерия на траекторията – телесна безметежна безусловност

опитвам се да фокусирам – само насекоми

и гласът на пирамидите – чернокожите падежи
изтлялата чувствителност или изплезила езици нежна вест
и трафаретът
морето от възторг и правото с което се у-еднаквявам
в евклидово-геометричното
‘тъйкатоименно(те)топредставлява(т)дверите’
(

минута за мълчане
(I can’t take out my eyes off…) КАК да е проблем
Логосът да е владение

хипопостазирам ‘протягаща се под’ далеч отколкото да има
още повече показвам (отново този път)
най-вече фуги от допълнителни маршрути покрай циклопските градежи
(забравен за посоката) гласът ми леденее между туфите

за да виждам пясък
even if there is desire

27

(на каквото е)

2009-10-13T13:36:00.000-07:00

25

всеразказвана история
(или развявана истерия)

а може би подготвяна за цел
пробила през инверсията с планини от кумулуси
пронизителна като
убийствена с учтивостта си светлина
която няма другаде
когато няма измерения и невинността и
е основно разстояние

‘Бащи и учители, разсъждавам...’ ли
(докога или за кога)

но допускам безконтролното да пребивава
да поддържа ненаситени валенции и
предоставянето да съдържа

инхaлация (или анихилация)
не инфилтрация на подменена структура
подхвърлена на постоянство
и подлудяващо затишие е
великолепието
с пресъхнали канали по непочтително сияйни твърдини
и безмълвието (все към слънцето клониш)
тахикардията или
сънена артерия на времето
като дихателна тръба е
елемент от проводяща тъкан – сива до кафява
зърнеста скала или
хронична болест като двете точки върху
втора от двугласна или
trematodes – част от бързото повтаряне
на отношения

и докато е свенливо помрачняването
като изрязана от реенето ретина
и смесването на променливи – хемаглутинация
кръг и ‘кпъг в кръга’
ввсе нови кръгове – губиш очертания
колкото да претендира източникът на събития
затъмнен от неприличното за правоверния упорство
и светлината на

2009-10-04T05:13:00.000-07:00

23

каква ти чест
самото самолюбие и радост

24

Епиктет

изтънчена изящност на прекрасна чувственост
пропаднала на север - срещналите се доколкото
накацват целомъдрието

устата ми позеленява

не разчитам тайнствения блясък в хубавите и очи

протоптерусът с косички от трева и и пламнали хриле

с бъбрековидността на прилагателно

по токовите линии на доколкото-ми-позволиш-да-те-преглъщам
с перфузионистическата си перфидност
на орнитоптер ли
да
за кожата си

жито + фаланги – ригоридностите ми пресъхват и променят облика -
глицеринови вънички - относително прохладни

северният е умерен
оцелели – галещите и дъждовен и прохладен за
променящи-те-облика-си
за типичния за разни видове неща характер

наставникът на междини
и предпоставяне на видимост

кралицата оанна за нощта на оросяването
до прозаичните дълбочини на самоосъзнаването
изпонадрасканите ми неврони разсъбличат ласкавост
и неизпълненият дълг да оправдавам другите надежди е
като същност на изплувала повърхност
(дали е същностна) и
индикациите на въпроса как (с връх за превъзходна но по-цялостен
на ангажираност или критерият за спешност)
и жуженето му
(долу някой пее) някой ни дължи и
от тезите които водят можене копнее и
изисканост ли е да се заплита в удовлетворяването на целта
подготвителната фраза за emphasis или емфатичност
под нивото на задоволително противопоставяне – привидности
за иглолистата ми екзалтираност
еклектични не-задоволители на нуждата
и чужд

потъва най-дълбокото на формата (челото Му е топло) и
проявлението притежава само ириси
изтънява восъчната ципа като волята и нямат
високоскоростен имунитет и онази дивотия
откъснатия крак на сдържаната дружелюбна любознателност
(не би могъл да си извън)
от четворката на седемте изкуства третото е
о главите на оловна фигура и сцените сивеят и ветреят нишките модалност
(с лентите от станиол)

за вход Е колкото да знаем влизането е извеждане
ха
apppodasis-ът но
изначална подлост, самомнителност и малодушие, и
нечестността на дребно ли да са protasis
всепроницателнопотенциалнатазаплаха НЕ уплаха
с акуратността на тромбоцити - малките телца и актуалността на ochlos-а
каквото е неясно – миловидности от
деконструкцията на изследване – предвестените космически шрапнели
струят на космос и на Шопен
(Сама самотна ли си, мамо? Ах,
отдръпва се ръката, ...)
акуратност за каквато чест и
нещото да притежаваш ненатрапчивата нужда
под повърхността на изкуплението
с харизматичността на събирач
формалности отъждествяват залеза и елегичната порода и
(да и правописа ми)
прозелит на тъждествуващото
не-нуждата-от-потвърждавана-реалност
и ясното от времето
от самото себе си
с изострените елементи на кроежите от
красота и задушевно затлъстяване
превръщат другите в не-до-там-спасители и
еротичните чудачества на който се страхува
в свежа кръв
въображаемото е мислимото непостижимо
зеленоокият пулсира по безсрамието на копринен ропот
а третата до тях е сумрак
със спецификата на тоталността около зная
блуждае в цъфналата ръж
загърбил своята итака
колкото да обитава днес и
по закона за привличането да сме си продукт
неорганични същества за което да се мисли
(мислимо ли е постижимото)
шапка на циклон – диалектически за много окончателно
зовейки бурите
абсолютно безпричинна и безцелна сила и
поставяне на видимост за онова което да обхваща
в еднаааква степен

ах окаяният
и винобагрото море

с глезените потопени в мараня
и този похлупак вместо небе
с еднаквости за степен наскрежават под звънтежна светлина

субарктическо блажено лоно за повърхността
за покрайнините
за минерва с птицата когато исках

2009-09-16T15:02:00.001-07:00

1

ах разбира се Сатурн ме разболява
с чезнещите си пространства

колкото за окончателно и безвъзвратно но
не успява да ме наскърби

и оркестрира придирчивост
за последната ми четвърт

доколкото възходът му втвърдява
първоначалните минути

просмуква се през хидатодите на суетата
(от тъмното на най-мъчителните гънки)

и наслояваният пласт след пласт
застива в броня от враждебност

2

груб е шансът
и с начало в непривичното
разстила закъснение по равнините ми
апоплектически
обезкръвява съществуването
и е възторг за неспокойствието
със самомнителна добронамереност

3

и за да не бъде пристрастеността ми
прекалено подозрителна
обременен с предназначение
от най-обикновеното –
паузата-от-подкожието-на-звука се разпределям
върху галактическото хало
(откъм тъмната страна на безметежността)

каквато преднамереност да се разлива
и да навлажнява с непрозрачност
червеникавите туфи от пейзажа –
само кожата на чакащия откъм всяка чувственост
ограден от основателности
и причернялата ми безнадеждност
(с фундаменталностите си на продължавам)
в която се отцеждам отколкото да не започвам и
загребвам разпокъсаност от вземането
с визия за гладкото и чисто проявяване
с алегоричности за независимост и флуктуации
по локалната овалност на
да съм
най-презреният-в-самопрозрението-си-да-се-презира

4

ха

щастието е за немощните – peccatum originale
несправедлив най-сетне
колкото да бъда
‘а самият той – толкова блед, толкова немощен,
толкова изстрадал’
прехласнат по инстинктите на декаданса
с всичките умори от завръщане
в необятната градина на годините
все насрочени пророци
едва ли някога ще станем притоци на своето желание
(по собствено желание)

4а

по раздалечените следобеди
на органолептичната ми слабост се изкачва югът
по линиите на случайно припознаване
по отстъпа на остоятелствата Е
великолепие – мисълта за образа на завладяване –
разколебава позволението ми
въпреки това и
зимата – насрещен гняв е приливът
защото я споделям с подреденоста си

4б

разпростряха се дълбочини по хребета ми и
дъждовната им облачност е
охладена до равнището на разпокъсаност
доколкото да е отвъдното на храбростта

5

пълзят очите ми срещу стремглавото на жеста* –
благочестив законодател на отсамното и
неутолима несъзнаваност на съвършенството

колкото и умен да е пристъпът
и да отмества булото на слепотата

*Ян ван Меергерен...

6

до удоволствието да изчезвам зад нагона
зад хоризонтите от резистентност
с изумрудени дълбочини
след изкачване по натрошени правила
хълмисти от приличие и
предпоставени по сферите на значене

с непрекъсваното да внушава
реалното като опасност
със суетата да се добереш до съответност с немислимото
когато лотосът е синьо до прозирност и
недосегаем за уханието
вдишан етер
с абсолютна доминация на амбициозността
в противостоенето на отношения и думи
на подредености по точките на случване
с видимите знаци на съчувствие
от дълбочини и пластове гениалничаене
на величини и досегът

адхезията да

колкото до опита –
не знае и убива символите
за които е системен и наивен
обрасъл с пъстрите пространства на добрия смисъл
или с прошареност от безразличие

7

и никаква снизходителност
предназначеното за всички е за никого

8

като формулирано решение
защото тази форма на усилието е продукт
разум без ограничения и примеси
преди да струва проблематиката
нещото положено (с наличностите си) в аналитичността
с подлостта на залога
с критерии за съпоставяне
когато случаят посочва безотговорностите на поискан
и съдържа припознаване
за бъдещите граници на всяко случване
с неразположеност на волята

9

потръпва всеки акт да е тоталност
преувеличен до предразсъдък
до независимости на които трябва да се подчинява незатихващото пред(раз)положение за функция
(реминисценция за артефакт)
излишъци на чувства
(със средствата на превъзходство)

едното е единствено в безскрупулната си преценка
сега е нужно
до нищото е друго и
вътрешностите му споделят всяка давност
преобърнати
редовните числа потъват в ехото на онова
което биваше наричано
и повишават очевидността до силата на убеденост
докъдето сме но
и в това съзнание се крие атрофиралото чувство за действително
зад очарованието си на оспорима дестинация
колкото да съм презрян в желанието си на незнаещ

как ли сме могли да сме предмет за начинание –
повърхност на самото
гарантирано с невежество и безметежна безнадеждност

10

ах фонетиката на виреене
с ригидности по непохватната ми леност
(когато правя или не правя нещо
по закона за запазване на инерцията
е много трудно да започна друго)

вдъхвам омерзение с добавеното време

докато дланите ми потъмняват и
непохватността ми концентрира плахост
странното се случва като контрафорси
с аркбутани като пребиваване
владеещите досега до специфическото
доста по-назад да са ръце

брилянтен е пречупеният естетизъм –
прехвалената фигура от топос
с неповяхваща фактура
вместо фантастическото в melos-а да засияе
с подпухналото си лице на заклинание

11

в следващото моя не(о)същественост

надявам се да съм стопил завръщането
(дотолкова да съм научил) и да не мисля
недостатъчностите за недостойни

блажени позволените

а количеството
ще ускорява ли температурата и
проникновеният анализ на привидното не е ли едностранчив
защото да съм огледалото
не искам да заставам срещу огледало
и зреенето – добродетелни зеници на интелект чувствителност
сърдечност
не могат да не огласят приумиците на реката

12

(необходимата дистанция) и вина за този който иска да остане

13

изгаря най-дълбокото
и крясъците ми не са проблясъци
макар че липсват предразсъдъци и
незадоволената търпимост е
възможност за съчувствие
каквато непохватна светлина пресъхва в гърлото ми
и сияещата непрогледност се разсипва
по крайбрежия и звуци
по началото на възли от натрапчиви усещания
по посинели равнини със странен привкус

от тръпчивите води на еднозначността

въздухът е с бронзов вкус
и кръгът изсъхнала трева е моята обусловеност
без надеждата за основания – нелепа мисъл
с цветовете на екстаза
без наслагване и без прозрачност

2009-09-05T14:25:00.000-07:00

22

под очите на (по същностното отстояние на взора)
ДА
ускоряват
като полъх от разбягващи се плъхове или дълбочини
в безмълвието на копринен
(нарочената сянка е от клина на присъствието)
за да си достъпен
за да блещука стъкълцето от брега на онзи белег
на бенефициентите за втори или
по-малкото от нищо

(като всяко минало и без възможност за общуване щом си го замислил)

по дъъългия наклон на

сребристото ветрее перушината ми и

като заблудена синева препуска хипогрифът

изтърбушените непорочни помисли надничат
през амбразурите на посиняването
(ах маската ми

а очите – ябълки

търкууулват се по стръмното на котешкия и вървеж) и писмената

наметнали върху инстинктите си прилики

мозъкът ми изпращява забулен в силабакси – окислява завихрените граници на
достатъчно-си-позволих-да-причинявам

ах Маската Му

по дългия наклон без качества и в тъмното прокапва от ригидности
(щом си се замислил)

най-мъчните ми гънки накръжават пиедестала на дистанцията
само че е нуждата от ендорфини и постоянството на значенето

подир припляскващи криле

за да кръжат и да вървят по Него и да събират зрението но са длъжни

2009-08-10T18:23:00.000-07:00

21

прибирам си морето на изгубения
и каузалността

(нимфатична (или лимфатична) самомнителна пристореност и
неологическа травмираност на липсата)
като вкаменелост

като завръщането на кое да е начало
(чадата с неговата кръв ще го отблъснат -
пореден дъждоносец – любвеообилен в корелациите)
с аберации от ‘чисти форми’ и

неопетнен от светлина

правдоподобен
като иглолистен листопад от НЕправдоподобности -
съпоставимости-те-доловили-нуждата
coastus volui онова което ги допуска
онова което си показва другостта
и невъзможността на готиката от възможни съвпадения

2009-08-07T16:51:00.000-07:00

20

отлагам се по намерния и
разминаването
(ах къдриците му ме порязват)
но отлагам
реките ми си червенеят
(дали видях каквото може да се види)
избирам
полетът е сух от силуети
‘което-нещото-би-искало-да-бъде’
обнадеждавам се
и ускорявам по наклонените градуси
през горещото и сухо
оросяват
кълновете ми кръстосват по блещукащата мараня
подхожда
разкалена до средата на измито бяло

единствено за разликите ми
сурови и искрящи

2009-07-19T13:43:00.001-07:00

19

спирам върху лицемерието
‘да изгубиш всяка мярка и всяко снизхождение’
на всякакво снизхождане –
отдръпващите се езици оголват челната морена
(и донякъде) ‘значи нямаш повече какво’
глетчерите –
подутината им вещае термин
и лъчисто
състраданието ми навлиза в първата си четвърт
(наблизо някъде е суша) и прегорелите зеници
предвещават брегове след ‘онзи’ миг на ослепяване
и думите Му се разбиват в напъните на доколкото
(‘откъде какво и кой’)
с назъбване за себестойност отпреди да Се яви
отпреди да Е потърсен

2009-07-15T16:02:00.000-07:00

18

достойнството ми се синее като тишина в далечината
(с безкрайното униние нагълтало
обикновеното почти на живо)
стои и съзерцава най-долната тераса

‘Но кой запали там (върху една тераса над реката
палят светлини),’

(каквото правиш колкото да може от това накрая)
и с някого да се притвори
(доколкото е той – почти вратата) но
кой ще се повтори в рамките на перистил от храма на
предчувстваното

(ш-ш-ш-ш-т
припламва всеки който Е докоснат – елегантно)
раменете си оплаква и о-цветен
похабеният прохладен полъх ме чертае
по гласа на безконечното

обичайниЯТ ми
ребрата му попукани от кикот (да се оправдавам)

валчест и прозирен като жестЪТ
(конгломерат от брекчи) по образа на лицемерието
плячкосали от времето опечалено съществуване
плячкосани от времето на о-печално-съществуване
подпухнали от състрадание и

непоносимостта в припляскването на крилете му е
обясняване на вкусове

и мнооого фино грапавее ‘шибаният вятър’

разстила се през

сетивата ми бродират по гръбнака на накъсвано-то и съзнателно
с двойственост от непрестанното протяжно
кой се натъжава (натежава кохезионната ми плахост)
absit nomen и

източни
източени
разлистени филизи по върховете на

но нямам слух (nec plus ultra, non plus ultra)
и неразветия ми флаг не е тълкуване за край

розовее кръстопътят и
пустеят вълноломите ми и

‘винобагрото’ море се зеленее

2009-07-09T08:36:00.001-07:00

17
повяхват ветровете ми

от изпонадрасканото Му лице потича преднамереност
но не-избирам-повече-да-не-издържам
и не мога да се отлепя (щастлив ли съм да о-значавам
и да прибирам в нотктите си застрашителност)

(преди да отрека
по израненото челото на овещественото прекрасно
са редиците ми)

а нищото беснее в черни ивици
и ме размива до обособяване
колкото да се науча да изглеждам
да се определям по издишването на валидното
и да се отцеждам като Се

най-декоративен

захладнява всяка вероятност с всякаквост
полезна от усилието да завръща
колкото да съм олицетворен и снет в стенанията Му
(каква-то чест за перестово-то ми оперение)
за когото няма изражение на моето-Е-чуждо

(Е и НЕсмислена абстракция – като абстиненцията)

сивото-(ми е)-зелено-сиво-синьо занемаНЕряване
сбор от разпределяното обобщава отстранимости (за многото)
обезличава
гръмогласния импулс на определянето и

в избелели ширини ме наслоява в гърбиците Му

2009-06-25T16:16:00.000-07:00

16

спускам се до долу

и хтоновата придобивка с която някъде ме сподоби
ме надипля в гънки (онези дето ми е никак)
после в тъмното кафяв потичам
а пръстта расте и буците Му плесенясват
(с всяко втръсване

малкото е повече отколкото да ме сниши за достолепието и

вътрешности-те-ми приповдигат цвят)

а очите Му ме запокитват през голямата злина
но смълчан за фрактусите (колкото да не избързвам в ставането)
да не връщам исканото и да съхна по условието за

доколкото

2009-06-24T20:00:00.000-07:00

15

по издайническия наклон на цирусите низините ми
се издължават
и разпенват черния потоп на иглолистната ми достолепност

черна кожа придобила цвят на грапава съблазън
и оплешивели ходила
на онзи дето ми е полегат и сраснал

с аромат на ентелехия и север и

с гладните за стъпки стъпала

2009-06-16T13:15:00.000-07:00

14

ограждам се за досега и от непохватностите ми потича
страх

необузданият ми смях не можел да почака за дъха на
търсенето
и ме разплисква в ниските акорди на надвесващия се –
гласът Му е симптоматичен

(колкото и странното да е несигурно – преплетените
контрафорси са сплъстени) но е мързелив и
с нажежените си устни ще разхлажда бръснача на
нарастването

при мен последното Е още повече

но на мястото си (а дали) и дали за много
безвъзвратното и много окончателно до онова (доколкото
да се заровя в пластовете си)
съвсем на дъното ли съм прозрачен и без примеси
и нотките на лицемерната небрежност ли
надраскват клетъчните ми мембрани
набождат ме с набожност и осигуреност

без примеси – прозрачността на ръбовете ми е
токсичността на изравняващия следващ пласт на
лудостта -
‘отделянето (или определянето) на духа от болката’
или огладняването на духа по ръбовете на страха
по тази ничия злина с непремисленото изражение на
всякаквост от всякаква непрозорливост –
най-съдържателен контур за подозрителност и
пристрастеност
с оределите си мигли и минути - полепнали по
търпеливата ми раздвоена добродетелност
и нетърпение на резедавата му кръв

с малко ли съм по-различен - имагинерен като близост –
резултатът -
наскърбяващ собствената бездна и млякото на охлюва
и ферментиралите чувства и благополучия

с прегладнелите очи за хоризонта на олицетвореното