26

епифании
(In the evening all main characters gather …)

а смехът Му ме последва

за какво ли се замисли умопомрачителен
болестотворни руни-те – пихтиести мехури
сбръчкани по черепа ми затъмняват светлината и
осакатеното благоприличие боде с пищяли по пътеката
на слабоумието
(ако да е странно хрумване)
по подкожието на вибрации (ах облаците на подножието)
полепнал по дъгата с лакомията на тънките криле и

с влажността на волята затоплена от тежестта
на осезаемата пустота и всичко
което може да превърне в нещо въжделенията си

(повърхността на същноста повърхностна ли Е)

‘свети преоблаженият терезий’ – мускусен воден плъх
от заомфалена протяжност
с равни бели зъби
(набрани колкото да подчинят онази дума)
наподобявана НЕ представяна
с барокови метафорични строфи
настръхнали от суша – безформени духовни същности
(идеите на ръсел)
да
фермата – овеществената идея
с изпъкналите по стените му глави
дверите му са избрани грешки
кафяви от пресечни разположени последователно
за всяко-е-посочване по двете му страни
и
ако означаваш неопределеностите за места
зализан но и променлив до умерен – изправената фигура
(крача срещу себе си)
приближавам се до цветовете и ввероятностите Му
хидроелиптичен за очакването по оста
с всичките си членове полепвам въздуха като
непреодолимост
will there be way out

безформена духовността ми занемява
какъвто е видът на хубавото
сингулярен
като зашеметителна повърхност

свободен празен пуст или
тъп и глупав куриоз
интересен колкото художествен предмет
непостоянен неуловим променлив и изменчив и изветрящ
скут пола и лоно или слабо питие
плискане и плисък или писъкът
ако лицемерно можеш да изгубиш всяка мяра
значи нямаш повече какво
нито колкото за никога
ако си приемен ако съблазняваш
или векторът те влачи в посоката на този който иска да я следва
(където да го водя – la causa e santa – пфу, че гадост – pfuiteufel!)

остро и далечно като совата на мъдростта

ипостас на ... греховноста
ЛИМФАТИЧНА прегладняла пренагледна перпендикулярност
клокочи и навежда възгледа ми
не
искам да изглеждам – пулсирам по извивките на
бъбрековидната си галактичност
ръбесто проскърцвам по артериите Му ( преграквам от припомняне)
а сянката ми крачи срещу себе си – изветряла фуга:
kордолио – absit nomen (о-о-о, o. a.)))
андрофаг и андроцей и ... aneurysma
мистификацията на ‘или – или’ като костната некроза
(ах фосфорът) – алогичност на логичността на красотата
съвкупността от тичинките на

не не е в разумни граници

абсурден план

напротив всичко си е там
в самия първи диаметър
същността е неначената и наднича заедно с титаните
както и да ... и да евтинееш
винаги наречен ( заслужаваш си да помни)
колкото и здарвословен
удавен от пороища от помощта
хитруващи за ролята на жребия – препълнена с телесност безметежност
слелите се genium и genius – амбивалентен двойствен хюбрис
присъединили естеството си
но изцелението
дали ще е запазване от разпиляване на цялостта и чувствата
‘без каквото и да е било помръкване – помахване с криле’
като реене из динамичниие потоци – истерия на траекторията – телесна безметежна безусловност

опитвам се да фокусирам – само насекоми

и гласът на пирамидите – чернокожите падежи
изтлялата чувствителност или изплезила езици нежна вест
и трафаретът
морето от възторг и правото с което се у-еднаквявам
в евклидово-геометричното
‘тъйкатоименно(те)топредставлява(т)дверите’
(

минута за мълчане
(I can’t take out my eyes off…) КАК да е проблем
Логосът да е владение

хипопостазирам ‘протягаща се под’ далеч отколкото да има
още повече показвам (отново този път)
най-вече фуги от допълнителни маршрути покрай циклопските градежи
(забравен за посоката) гласът ми леденее между туфите

за да виждам пясък
even if there is desire

27

(на каквото е абревиатура четирибуквието)

25

всеразказвана история
(или развявана истерия)

а може би подготвяна за цел
пробила през инверсията с планини от кумулуси
пронизителна като
убийствена с учтивостта си светлина
която няма другаде
когато няма измерения и невинността и
е основно разстояние

‘Бащи и учители, разсъждавам...’ ли
(докога или за кога)

но допускам безконтролното да пребивава
да поддържа ненаситени валенции и
предоставянето да съдържа

инхaлация (или анихилация)
не инфилтрация на подменена структура
подхвърлена на постоянство
и подлудяващо затишие е
великолепието
с пресъхнали канали по непочтително сияйни твърдини
и безмълвието (все към слънцето клониш)
тахикардията или
сънена артерия на времето
като дихателна тръба е
елемент от проводяща тъкан – сива до кафява
зърнеста скала или
хронична болест като двете точки върху
втора от двугласна или
trematodes – част от бързото повтаряне
на отношения

и докато е свенливо помрачняването
като изрязана от реенето ретина
и смесването на променливи – хемаглутинация
кръг и ‘кпъг в кръга’
ввсе нови кръгове – губиш очертания
колкото да претендира източникът на събития
затъмнен от неприличното за правоверния упорство
и светлината на

23

каква ти чест
самото самолюбие и радост

24

Епиктет

изтънчена изящност на прекрасна чувственост
пропаднала на север - срещналите се доколкото
накацват целомъдрието

устата ми позеленява

не разчитам тайнствения блясък в хубавите и очи

протоптерусът с косички от трева и и пламнали хриле

с бъбрековидността на прилагателно

по токовите линии на доколкото-ми-позволиш-да-те-преглъщам
с перфузионистическата си перфидност
на орнитоптер ли
да
за кожата си

жито + фаланги – ригоридностите ми пресъхват и променят облика -
глицеринови вънички - относително прохладни

северният е умерен
оцелели – галещите и дъждовен и прохладен за
променящи-те-облика-си
за типичния за разни видове неща характер

наставникът на междини
и предпоставяне на видимост

кралицата оанна за нощта на оросяването
до прозаичните дълбочини на самоосъзнаването
изпонадрасканите ми неврони разсъбличат ласкавост
и неизпълненият дълг да оправдавам другите надежди е
като същност на изплувала повърхност
(дали е същностна) и
индикациите на въпроса как (с връх за превъзходна но по-цялостен
на ангажираност или критерият за спешност)
и жуженето му
(долу някой пее) някой ни дължи и
от тезите които водят можене копнее и
изисканост ли е да се заплита в удовлетворяването на целта
подготвителната фраза за emphasis или емфатичност
под нивото на задоволително противопоставяне – привидности
за иглолистата ми екзалтираност
еклектични не-задоволители на нуждата
и чужд

потъва най-дълбокото на формата (челото Му е топло) и
проявлението притежава само ириси
изтънява восъчната ципа като волята и нямат
високоскоростен имунитет и онази дивотия
откъснатия крак на сдържаната дружелюбна любознателност
(не би могъл да си извън)
от четворката на седемте изкуства третото е
о главите на оловна фигура и сцените сивеят и ветреят нишките модалност
(с лентите от станиол)

за вход Е колкото да знаем влизането е извеждане
ха
apppodasis-ът но
изначална подлост, самомнителност и малодушие, и
нечестността на дребно ли да са protasis
всепроницателнопотенциалнатазаплаха НЕ уплаха
с акуратността на тромбоцити - малките телца и актуалността на ochlos-а
каквото е неясно – миловидности от
деконструкцията на изследване – предвестените космически шрапнели
струят на космос и на Шопен
(Сама самотна ли си, мамо? Ах,
отдръпва се ръката, ...)
акуратност за каквато чест и
нещото да притежаваш ненатрапчивата нужда
под повърхността на изкуплението
с харизматичността на събирач
формалности отъждествяват залеза и елегичната порода и
(да и правописа ми)
прозелит на тъждествуващото
не-нуждата-от-потвърждавана-реалност
и ясното от времето
от самото себе си
с изострените елементи на кроежите от
красота и задушевно затлъстяване
превръщат другите в не-до-там-спасители и
еротичните чудачества на който се страхува
в свежа кръв
въображаемото е мислимото непостижимо
зеленоокият пулсира по безсрамието на копринен ропот
а третата до тях е сумрак
със спецификата на тоталността около зная
блуждае в цъфналата ръж
загърбил своята итака
колкото да обитава днес и
по закона за привличането да сме си продукт
неорганични същества за което да се мисли
(мислимо ли е постижимото)
шапка на циклон – диалектически за много окончателно
зовейки бурите
абсолютно безпричинна и безцелна сила и
поставяне на видимост за онова което да обхваща
в еднаааква степен

ах окаяният
и винобагрото море

с глезените потопени в мараня
и този похлупак вместо небе
с еднаквости за степен наскрежават под звънтежна светлина

субарктическо блажено лоно за повърхността
за покрайнините
за минерва с птицата когато исках

1

ах разбира се червените птространства на Сатурн
ме разболяват
за много окончателно и много безвъзвратно
(в каквото и да се желае и оплаква)
въздух-ът втвърдява първоначалните минути
(обезличавам ги)
но успява да ме наскърби и оркестрира повече
с последната си четвърт
ето
груб e шансът
и с начало в няколко-то-ясно от
доколкото през равнините му се разпростира закъснението и
обезкостява съществуването

апоплектически абсурдът Е възход за неспокойствието и
заостря върховете ми

и самомнителностиТЕ са най-обикновеното
от каквото се желае и очаква

2

дооонякъде

3

и тъмното от най-мъчителните гънки
изплува
просмуква се през хидатодите на суетата
и наслояваният пласт след пласт застива
в броня от враждебност
и настръхналата неприязън

4

толкова съм сдържан
и за да не бъде пристрастеността ми прекалено придирчива
(обременен с предназначение)
след най-кратко
паузата-от-подкожието-на-звука се разпределям
разпростирам върху галактическото хало
(откъм тъмната страна на безметежността)

колкото и тъмната мелодиия да се разлива и да навлажнява
червеникавите туфи на пейзажа с прозрачноста си Е
само кожата на чакащия откъм всяка чувственост

осно-ва-тел-но-сти-те ми причерняват
и без(и)дейността ми се оглежда в безпокойствието
на повърхност
(с фундаменталностите си на продължавам)
в която се отцеждам отколкото да не започвам
предизвестен от обстановката загребвам разпокъсаност
от вземането
с визия на гладкото и чисто проявяване -
алегоричности от независимост и
по разпокъсваната ми овалност (с локални флуктуации) съм
най-презреният-в-самопрозрението-си-да-(се)-презира

5

ха ха

щастието е за немощните – peccatum originale
най-сетне
ще бъда НЕ-справедлив
‘а самият той е толкова блед, толкова немощен,
толкова изстрадал’
прехласнатият по инстинктите на декаданса
и всичките умори от завръщането
(преди това е необятната градина на годините от победители)
и ние – непосочени пророци
едва ли някога ще станем притоци на своето желание
(по собствено желание)

по раздалечените следобеди на органолептичната ми слабост
се изкачва Югът
по линиите на случайното пропадане
по отстъпа на остоятелствата Е
великолепие – мисълта за образа на завладяване
разпростира позволението си да гледам въпреки това и
зимата - насрещен гняв е приливът
(защото я споделям с подреденоста си)

разпростряха се дълбочини по хребетите ми и
с охладеното равнище на нагледа
разпокъсаха дъждовната ми облачност
доколкото да е отвъдното на храбростта

(пълзят очите му срещу стремглавото на жеста* –
благочестив законодател на отсамното и
неутолима несъзнаваност на съвършенството)

отколкото да е у мен пристъпът на идеала
и да отмества булото на слепотата

*Ян ван Меергерен...

6

до удоволствието да изчезвам зад нагона
зад хоризонталите на разграфеност от изумрудени
или
на изкачване по натрошени правила
гористи от наличие и
предпоставени по сферите но
има ли значение дали е общо-то и

с непрекъсваното да внушавам реалното като опасност
и суетата да се добереш до собственост по немислимото
(лотосът е синьо от прозирност и недосегаем за уханието)
да вдишвам етера на първороден
с абсолютна доминация на амбициозността да сътворявам
противостоенето на отношения и думи
на подредености по точките на случване
с видимите знаци на съчувствие
от дълбочини и пластове гениалничаене
на величини и досегът

адхезията да

когато опитът не знае и убива символите
за които е системен и наивен – обрасъл с пъстрите пространства
на добрия смисъл
или с прошареност от безразличие

нима не казах нещо – дано да казах нищо
за да се приеме именно това за никого

7

и никаква снизходителност
предназначеното за всички е за никого

8

като формулирано решение защото именно е тази форма на усилието
или е продукт на разума без ограничения и примеси преди да струва
проблематиката нещото положено (с наличностите си) в аналитичността
и подредеността на залога с критерии за съпоставяне когато случаят
посочва безотговорностите на поискан и съдържа припознаване на бъдещите
граници на всяко случване и разположеност на волята

9

потръпва всеки акт да Е тоталност
преувеличен до предразсъдък
до независимости на които трябва да се подчинява незатихващото
пред(раз)положение за функция и
(реминисценция за артефакт от мускулни усещания)
излишъци на чувства
(със средствата на превъзходството съм този който ще се сбъдва)

едното е единствено в безскрупулната си преценка

сега е нужно
до нищото е друго и
вътрешностите му стоплят всяка давност
преобърнати
редовните числа потъват в ехото на онова
което биваше наричано
и повишават очното налягане до силата на убеденост
до където сме но
и в това съзнание се крие атрофиралото чувство за действително
(до края на земята)
зад очарованието си на оспорима директория
колкото да съм презрян в желанието си на незнаещ
(НЕпротивоположност)и локална морфология

как ли сме могли да сме повърхност
за самото начинание
гарантирано с невежество и
безметежността на всяка плътна кръв

10

да вдъхнем от наслаждението на непохватна-та си леност
(когато правя или не правя нещо -
по закона за запазване на инерцията - много ми е трудно
да започна друго)

ръкавиците ми почерняват

спуканият глезен е центрирал плахост
и се случват странно владеещите -
контрафорси на каквото ново може да
и пребивава
и достига специфическото
и доста по-назад да е ръце

брилянтен Е
пречупеният естетизъм
няма много наместо прехвалената фигура
фантастическото ли е melos-ът
за да сияе с подпухналото си лице
и да зацикля от очакване

ехти добавеното време и
непразните ригидности изтичат по фонетиката на виреене

11

в следващото моя неосъществена любов

надявам се да съм стопил завръщането
(дотолкова да съм научил) и да не мисля
недостатъчно-сти-те за недостойни

блажени позволените

а количеството
ще ускорява ли температурата и
проникновеният анализ на привидното не е ли малко едностранчив
защото да съм огледалото не искам да заставам срещу огледало
и зреенето – добродетелни зеници на интелект
чувствителност
сърдечност
не могат да не огласят приумиците на реката

12

(необходимата дистанция) и вина за този който иска да остане

13

изгаря най-дълбокото
и крясъците ми не са проблясъци
макар че липсват предразсъдъците и
незадоволената търпимост е
възможност за съчувствие

непохватна светлина пресъхва в гърлото ми
и очите
прехвърлят височините на съседни континенти
и сияещата непрогледност се разсипва
по крайбрежия и звуци
по началото на възли от натрапчиви усещания
по посинели равнини със странен привкус

от тръпчивите води на еднозначността

оглеждам се в небето
въздухът е с бронзов вкус
и кръгът изсъхнала трева е моята обусловеност
без надеждата на основанията – нелепа мисъл
с цветовете на екстаза
без наслагване и без прозрачност

22

под очите на (по същностното отстояние на взора)
ДА
ускоряват
като полъх от разбягващи се плъхове или дълбочини
в безмълвието на копринен
(нарочената сянка е от клина на присъствието)
за да си достъпен
за да блещука стъкълцето от брега на онзи белег
на бенефициентите за втори или
по-малкото от нищо

(като всяко минало и без възможност за общуване щом си го замислил)

по дъъългия наклон на

сребристото ветрее перушината ми и

като заблудена синева препуска хипогрифът

изтърбушените непорочни помисли надничат
през амбразурите на посиняването
(ах маската ми

а очите – ябълки

търкууулват се по стръмното на котешкия и вървеж) и писмената

наметнали върху инстинктите си прилики

мозъкът ми изпращява забулен в силабакси – окислява завихрените граници на
достатъчно-си-позволих-да-причинявам

ах Маската Му

по дългия наклон без качества и в тъмното прокапва от ригидности
(щом си се замислил)

най-мъчните ми гънки накръжават пиедестала на дистанцията
само че е нуждата от ендорфини и постоянството на значенето

подир припляскващи криле

за да кръжат и да вървят по Него и да събират зрението но са длъжни

21

прибирам си морето на изгубения
и каузалността

(нимфатична (или лимфатична) самомнителна пристореност и
неологическа травмираност на липсата)
като вкаменелост

като завръщането на кое да е начало
(чадата с неговата кръв ще го отблъснат -
пореден дъждоносец – любвеообилен в корелациите)
с аберации от ‘чисти форми’ и

неопетнен от светлина

правдоподобен
като иглолистен листопад от НЕправдоподобности -
съпоставимости-те-доловили-нуждата
coastus volui онова което ги допуска
онова което си показва другостта
и невъзможността на готиката от възможни съвпадения

20

отлагам се по намерния и
разминаването
(ах къдриците му ме порязват)
но отлагам
реките ми си червенеят
(дали видях каквото може да се види)
избирам
полетът е сух от силуети
‘което-нещото-би-искало-да-бъде’
обнадеждавам се
и ускорявам по наклонените градуси
през горещото и сухо
оросяват
кълновете ми кръстосват по блещукащата мараня
подхожда
разкалена до средата на измито бяло

единствено за разликите ми
сурови и искрящи