67

колкото да се пречупвам към отвъдното
през обеднелите до тайнственост
полупустини
с полуистините като зъзнещи цветя
дори безхитростната плът да е предел
за съответствието
в ювенилната сенилност на предразположение
и прекъсната последователност
като вдишването –
безпокойствие с дълбок и гладък ритъм
на виновност

66

с ритуалите се разпростирам
през височини и синклинали
тайнственост
която бих прежалил колкото да е отминало
и
остойностено безразличието –
затвърдена постижимост
като пепел от сърцето на аскеза
агония
затлачвана от непосилната отдаденост
изострена в удобни правила и норми
за да е преодолимото
съобразен наглед
изява на пропадането в безотказност
подпухнала от деликатност
непринуденост
от съвършенството на мнимо равновесие

65

на Екатерина

а формата на времето е
с аромат на вкусове
надвесени над подстъпите си илюзии
пристъпи на необвързаност
преди да съизмерят или
изместят неопределеното до равновесие
със земетръсите от омерзителност
ах шествието се самопредхожда
самосъдържа се до похотливост
самоподхранвана обсебеност на волята
или инстинктите за продължаване
до суета на мисленето по течението на ръждивост
с непромислени наклонности
колкото и паразитните проблясъци да са
багрила за предразсъдъци
от продължаването на гнева или
отражения в нагона
или инстинкти
като белезите на небрежност
(каква набожност като неизбежност)
отболявани желания
ако и да съхнат по лицето на обезличения
колкото преглъщана парализа на шемета или
неизличимостта на нищия или
противостоящия на ненамесата
в разрухата

до своеобразието на заглъхване
остойностило празнотата посред модусите
на протяжност
с мисълта че боледуването е бълнуване
подражание опразнено от празнота
и заплененост от пораждането
със студенина на калибриращо присъствие
до разширяване
което включва склонността като остойностеност
докъдето е мислимо суетенето

63

с облик на осуетеност

заслужава ли си битието като източник
пред поставяне в очакване но
без да сочи
(правилото е изправено и изравнено)

прашен облак
колкото да е далеч първоначалната посока

заоблена от граници
в ръждивите оттенъци на надпревара
с имплозиите на начало
от пропусната възможност

зареяни всред изтощителна повърхност

взряна неподвижност
разпределя безразличие по фразите
по скалата на калибриране
квантува близостта до магнитуд на сриването
на серии необратимост
според сингулярността
до следващата стъпка

разтерзани по разломите край епицентъра
преди да изберем присъствието

64

като отговорност

в структури на контролирана уседналост
от есента на еклектичност
с осредненост на посоките

докогато заздравеят

61

преподреждан от нагона

нагледите са като сухожилия
и
криволичат по зависимости или
премълчаване
с оголените зъби
на амбиция
позволило си да ме очаква

но с очи за разликите

и овал на продължаван
крещя под тежестта на умиляването

62

изрязван върху загуби

като повторяема стаяваност
която боледува
с промеждутъци от изличаване
докогато обедняваш
с облагородяващата осъзнатост на постигането
възможност
от равнището на поносимост
колкото да не съперничиш

60

югозападът обгръща пренебрежението ми

вечерта е предизвикана (трудно е да неизбираш
с другите)
и
без лице
студът гримасничи доколкото ме помни
песъчливо-неизбежен
с предназначението на фиктивен –
червеникавата пръст –
достойното жизнеутвърждаващо
понякога
втечнен до сънища или синопсис на червеното
пред подравнената харизматичност
на доколкото

‘отговорната сама за себе си абсурдност’

в кръгове където бих
ако ме натякваше посоката
и дали е все едно за кожата ми
бавно и макар тревожно
да се откроява на пасажи изживяната претенция
(атмосфера на достатъчното ли)

не и споделеност
колкото да ме разказва суетата
преди да е захапала опашката си

57

колкото неназовимост

само по случайност от света на същностите
както и да е предразположен
предопределен
от територии на предразсъдък
прорасъл от измислици за продължаване
нарочен за самопредписала се мисия
вразумен до омерзение от изгладняла слепота
и тирания на тегобите
все сталактони с апетит на жертви
колкото изтриването придобива публичност и
задоволената привидност от зародиша
на формата е
с метафизическа вглъбеност и
обвързаности

58

о множествеността на изгледа

понеже е до произход

към репликата със съмнителна
двусмисленост
през очарованието на грижовност
с оттенъци в своеобразието
бил склонен до измита облачност

ставаме ли по-самотни преди тръгване

успешно спускане
през парадигмата на ставане
с гърчовете на рептилия

59

добротата на чудовищност

с недосегаемата преходност
на непозната мелодичност
разпокъсва подтика и
пречистена от съвести
с благосклонността на доказателство
се разпростира

с благодатността на справедливост
която може да изглежда
(едва ли ще е драматично) но
не толкова че да погуби милостта
отредила вероятното възможно
надигнала се за пришествие
от далечините на бленувана
необозримост

с приласкани от ликуването чувства
притичващи на вопли
през трудна за избягване врата